Село Кара Дърлар  е преименувано на Черногор с МЗ 2191 / обн. 27.VІ.1942 г.

До 10.02.1959 г. село Черногор е с административен  център община  село Царев дол, Тутраканска околия, а от 1959 до 1971 г. – преминава към община Тутракан.

През 1971 г.  след новото административно разделение на страната и създаване на окръзите, Главиница става общински център, окръг Силистра и село Черногор  попада в там.

Селото е наместничество, а след 1979 г. става кметство. Кметството се е помещавало в стара сграда (сега в двора на Борис Христов). През 1964 г. е построено новото, сега съществуващо кметство.

Първият радиоапарат е доставен през 1950 г. от Куню Кръстев и телевизори - Кръстьо Бонев „Опера” 1959 г.- награда от ДЗС за добри показатели в свиневъдството, Темелко Николов Вълев „Опера” 1959 г., Стефан Чернев„Опера”- 1958 г., Кирил Тасев-1966г., Димитър Минчев „Опера”- 1967 г., а днес в селото всяка къща разполага с по няколко телевизора, мобилни телефони, компютри.

Разказва Темелко Николов Вълев :

„Бях виждал телевизори, но само по магазините. Но за първи път гледах телевизионна програма в село Белица. Бях на гости там и съседите на домакините имаха. Та ходихме да го видим и тогава страшно се запалих и реших, че на всяка цена и аз ще имам такъв.

Когато се върнах, отидох в магазина на бай Георги и  леля Ана, в джамията беше тогава магазина. Имаше два телевизора „Опера”-български, черно-бели бяха, тъкмо ги бяха докарали. Единият, ръководството на ДЗС-то поръчали да го доставят за награда на Кръстьо Бонев, за добри резултати в свиневъдството. Обикновен свинар беше, брат на Борис Бонев – партийният секретар. Купих „Опера”-та за 150 лева, много пари бяха, аз като шофьор на камион взимах 67 лв тогава.

Хващаше се само румънска телевизия, нали сме близо до границата с Румъния, а ретранслатор имаше чак на Ботев връх. Цяла година гледахме само румънска телевизия. Добре, че съпругата ми Пенка поназнайваше езика, то и аз край нея и програмите дето гледахме  понаучих малко.

Но в с.Райнино видях един, наредил много антени… Че от него взех схема за една, специална била, дето хващала и българската телевизия. Тук Наньо-електротехника, ми я сглоби – беше 4,60 метра голяма с 18 елемента и доста зор видяхме пет човека, докато я вдигнем с въжета на 12 метровото салкъмово дърво. Наистина, хващахме вече българската телевизия, а програмата беше само една и предаваха от 17.00 до 22.00 часа. Даваха повечето новини, къде  и какво се е случило… и филми от време-на време даваха…

Сложихме телевизора на прозореца, че всички от махалата да могат да гледат…Пък и спирката беше точно пред нас, а кметството отсреща, дето сега Тодор Борисов държи животните… После и Стефан Чернев си купи телевизор – руски някакъв…”

През 1950-53 г.се електрифицира селото и  е поставено улично осветление.

Първите електрически стълбове са дървени. Доставени на гарата в град Исперих, всеки собственик на каруца в селото бива задължен да пренесе по четири стълба. По-късно, към 1965 г. те са подменени с бетонни.

През 1956 г. за напояване на животните ДЗС-то изгражда  първата помпена станция, /срещу новата/, като се „хваща” водата от четирите кладенеца и чешмата на селото, но качеството на водата е лошо, а дебитът - малък. Въпреки това от този кладенец се подава вода и на населението в селото, като за начало се поставят чешми на всяка улица. Водопроводната мрежа е изградена с доброволният труд на всички жители на селото. Всеки изкопава по 20 метра от канала, на 1,40 м дълбочина. Изградена е кула водоем с вместимост 100 куб.м.

През 1965 г. завършва в общи линии водоснабдяването на селото. Водата редовно не достига дори и след свързването към водопроводната мрежа  на Тутраканската помпена станция. Особено през летните месеци, има постоянно „режим” на водата и това налага изграждане на нова помпена станция.

През 1982 г. е пуснат в експлоатация  нов, собствен водоизточник от дълбоко-сондажен кладенец за питейно-битови нужди. Сондажът на водоизточника е извършен от русенски сондьори. Кладенецът е дълбок 150 метра, с воден стълб 130 метра, кота 187,80. Дебитът на водата е 11 литра в секунда.

През 2008 г. се подменя напорният водопровод от помпената станция до кула водоем с интернитови тръби, а от 2010 г. започва подмяна на остарялата водопроводна мрежа в селото.

Помпиери през годините :

• на старата помпена станция: Костадин Пенев–Немия, Стоян Тъпанков; Георги Бобев, Ангел Стоянов
• на новата помпена станция: Симеон Жеков-през 1982-1984 г., Азис-Марко през 1984-1988 г., Георги Стоянов-Пастърмата през 1956-1992 г., Илия Стойков–Гранзовия  през 1992-1995 г., Иван Василев Савов от 1995 до сега

В землището на с.Черногор са разположени три язовира :

                       водоем                                           собственик                          арендатор

През 1966-67 г. се раздават парцели от по 0,5 дка на всички желаещи за засяване на лозов масив. Тогавашният директор на ДЗС „Янко Забунов” Ангел Стоянов, закупува със средства на стопанството разсад лозови насаждения от специален американски сорт и раздава на населението безплатно. Но  лошите климатичните условия  пречат за развитието им, те измръзват и лозята се подновяват с издържащите на студ „дивачки”. Сега са останали на стопанисване около 35 лозя.

След тях работиха Симеон Георгиев Кръстев със Зелиш Джамал и Мюмюне Шабан, Юдаим Сюлейманов със съпругата си, Мюмюн със жена си, Коста и Росица Костадинови, Дора Илиева и Иванка Алексиева.

С откриването  на много частни фурни и навлизането на разносната търговия, спадна броя на произведения хляб. Не се използваше пълният капацитет на пещта, което направи фурната нерентабилна. Поради влошаване  качеството на хляба и неговото оскъпяване през 2004 г. фурната в с. Черногор се закри.

Събирането на битовите отпадъци в селото става с контейнери тип „Бобър”-1,1 кв.м. общинска собственост, общо 14 броя.

"Черногор АГРО" ООД се занимава главно с обработка на собствена земеделска земя, земя на договорна основа, както и арендова земя от други собственици на територията на селата: Черногор, в Главиница, Стефан Караджа, Царев дол, Осен, Търновци, Богданци, Коларово. В още един регион, в община Дулово, фирмата обработва още 7 000 дка. И като цяло обработваемата площ на дружеството е 27 000 дка. Занимава се с изкупуване на селскостопанска продукция, както и търговия с тях. Извършва услуги на физически и юридически лица.

За капково напояване на овощната градина е изграден собствен дълбочинен сондажен кладенец от Санданската фирма „Самек” ООД със собственик Янко Узунов. Кладенeцът е дълбок 200 метра със статично водно ниво 117 метра. Прокопан е в  почвения слой льоз 62 метра, след което следват варовиците. Тръбата е циментирана с цел повърхностните подпочвени води да не замърсяват основният водоизточник. Качеството на водата е добро, но с повишено съдържание на варовик, характерно за района.

Към момента в селото съществува:

• Кметство – с  кмет и секретар
• Детска градина – една филиална целодневна група "Славейче" за деца от 3 до 6 годишна възраст към ЦДГ „Св.св.Кирил и Методий” гр.Главиница, с две детски учителки
• Читалище -  с читалищен секретар-библиотекар
• Здравна служба с общопрактикуващ лекар д-р Калинка Савова Милкова/веднъж седмично/  и обслужващ фелдшер Халил Кемалов Асан
• Пощенска служба обслужваща два дни в седмицата
  
• „Черногор  АГРО”ООД  с 20 работни места
• три частни магазина на Здравко Иванов Димитров – Дачо, Куню Темелков Николов и Ниязи Юмер
• две частни  заведения на Здравко Иванов Димитров - Дачо и Куню Темелков Николов

Намаляващото и застаряващо население на селото вече е по-малобройно от броя на къщите му!

Население по Данни от Главна Дирекция

----------------------------------------------------------------------------------------

|                                    |  Постоянен  |    Настоящ     |  Постоянен и  |

|            Година             |   адрес        |     адрес         |   наст.адрес   |

|                                     |    общо        |      общо         |  в същото НМ  |

----------------------------------------------------------------------------------------

|          2015                   |        477       |        429         |        389

І          2017                   І        484       І        431         І        402

---------------------------------------------------------------------------------------