Марияна Пейчева Нацова

Делиорман

Тук е Лудогорието, Делиормана както му казват.

Според схващанията на местните жители, северозападната г р а н и ц а на Л у д о г о р и е т о може да се прокара, със значителна точност, както следва: Южно от с.Старо село по дола Колофапа, опасващ тутраканското гористо плато Боблата, после преминава северно от с. Шуменци, през дола Дабтъка, по хълма Елбасан, между селата Антимово и Царев дол и след това през селата Богданци и Зафирово, като почти следва асфалтовия път от Тутракан за Силистра, през селата Коларово и Нова Попина. След това, оставяйки землището на с.Поляна в Побрежието, границата се спуска към с.Ситово, върви по хълмовете Излаза и Бреке, към с.Сърпове и по Сюнешкия път се спуска в широкия дол при с.Смилец, който под името Караула, преминава през с. Бабук и на около 5 километра северно от Алфатар извежда на асфалтовия път от Силистра за Дулово и Шумен. Границата с Добруджа е по Суха река.

Лудогорието е стара българска земя, област на вековни гори, свидетели на отдавна забравени събития, в които са живели толкова много племена.

До преди 1955 г. гористата местност била дива и страшна, наричала се с името „Делиорман”, което на български означава „луда гора”, в смисъл – дива, буйна гора с изобилна растителност. Пътниците се считали за родени наново и за щастливци, ако преминат през вековните гори,населени с диви животни и разбойници.
Природата е надарила Лудогорието с всички прелести и хубости за окото.

Лишила го е само от един дар, който пътникът всякога не търси, но когато го потърси, не може без него. Чиста, бистра вода нийде се не вижда да тече, тук-таме се изпречват дълбоки кладенци и така характерните „гьолове” за събиране на дъждовната вода, ала от кладенците водата се вади мъчно, а в локвите е разкалена. Единствено „Суха река” и река Царацар давали съживителна сила, но през летните месеци те почти напълно пресъхвали.
Река Царацар води началото си под името Карапанча от извор-чешма (на 382 м н.в.), разположена в югозападната част на село Хърсово, Община Самуил, в северната част на Самуиловските височини. Тече в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптски варовици, най-напред на север до ловно стопанство "Ирихисар", след това на североизток до град Главиница, завива на запад до шосето Кубрат - Тутракан и отново на север - до устието си. След село Стефан Караджа, община Главиница пресъхва и от там нататък продължава като суходолие. Влива се отдясно в река Дунав (на 435-ти км), на 11 м н.в., западно от Тутракан, срещу българският остров Радецки.

Сега Лудогорието е променено, погрознял от опитомяването си. Големите гори вече ги няма, а вода има във всеки дом. Предишното безкрайно горско наметало е разкъсано на отделни горски участъци, често отдалечени на значително разстояние един от друг, намаляло на много места от поголовната сеч. Простират се просторни поля с пшеница, царевица, слънчоглед.
И докато към другите гранични области има все пак ясно определени граници, то към Добруджа границата трудно може да се определи. Лудогорието и Добруджа си приличат досущ като брат и сестра.

СВЕДЕНИЯ ОТ МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ ЗА ГРАНИЦИТЕ НА ЛУДОГОРИЕТО,

ОТРАЗЕНИ В НЕОТПЕЧАТАНИЯ ТРУД "ЗАПИСКИ НА КРАЕВЕДА "

"Делиорман се различава от Дунавската елия по много неща. В Делиорман е по-топла хавата (климата). В Елията става студено вечер и сутрин пада роса. Град вали рядко. Границата е шосето за Силистра. Търновци е в Елията, а Царев дол е в Делиормана. В Делиормана са Преславци, Белица, Антимово и Варненци. Боблата остава в Елията. Макар и едра гора, тя не пада в Лудогорието. В нея пада роса. Дунавът й влияе. Зафирово е на границата."

с. 34, 3.1.1961 г. Търновци,
Тахир Сюлейман, 77-годишен.

***

"Ние сме в Делиорман, от Старо село насам."

с. 63, Шуменци, 14.1Х.1961 г.
Стойко Ст. Тодоров - 78-годишен

***

"Селото ни е в Делиорман. Гората Боблата е на границата на Лудогорието. Тутракан, Дунавци и Пожарево не са в Делиорман. Край Дунава по-рано зреят овошките и пшеницата. При нас сланата пада по-рано".

с. 99, Антимово, 29.Х. 1962 г.
Енчо Диков Маринов, 59-годишен.

***

"Тука е Лудогорие. Алфатар също. Като тръгне някой към Добрич, казва: "Отивам към Добруджа". А към Дулово и Средище казва, че отива в Делиорман. Силистра е Силистренско... Нашият чеир (долина) на картата се именува Суха река. От чеира нататък е Добруджа. Там вече няма гори, няма канари. Куртбунар (Тервел) и Карапелит минават в Делиормана. Как ще, кажеш Добруджа тук на тия чукари? Към Силистра като отиват, казват: "Отивам в града". Към Аккадънлар (Дулово); "Отивам в Делиорман." Към I Добрич: "Отивам в Добруджа".

с. 114, Краново, 26.1.1967 г. ,
Христо Алексиев Атанасов, 70- годишен.

***
Сигурно сме в Лудогорието, както ние, така и Кайнарджа и Тервел

"Лудогорието е от нас нататък. Ние в Зафирово не сме в Лудогорието-Различаваме се по климата. В Елията, към Дунава, вирее американската лоза, а в съседното село Сокол тя иска голямо пръскане и пазене. Сокол е в Лудогорието, При нас, в Елията пада по-дебел сняг отколкото там, но там " земите са по-силни. Нови земи".

Цоньо Пенчев Христов, 70-годишен,
Зафирово, 25. V. 1965 г., с. 48.

***

"Границата с Добруджа е по Суха река. От Канарата (Суха река) нататък е Добруджа."

Недялко Георгиев Токушев, 71-годишен,
с. Чолаково, 9.11.1962 г., с. 116).

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:

Илиев,Борис,"ГРАНИЦИ И ОБХВАТ НА ЛУДОГОРИЕТО",