Джамията в с.Черногор

Хората в село Кара Дърлар(Черногор) били скромни, работливи и живеели задружно. Из между тях имало много сръчни майстори занаятчии - зидари и дърводелци. Със собствени сили и средства мюсюлманите започват издигане на нов духовен молитвен дом – джамия, обърната според ислямските обичаи така, че молещите се да са с лице към Мека. Искали тя да е по–голяма и по здрава от старата, с дебели зидани стени, за да устои на времето.

Тухлите за градежа й са правени и изпичани на място, но не били достатъчно здрави, тъй като пръста тук била много ронлива. Това налагало хората с каруци да пренасят пръст от село Български Косуй (Пожарево) за да я смесват с тукашната.

Надпис на арабски, издялан върху камък над входната врата на джамията.

По данни от емлячните регистри от 1940 г. дворното място да издигане на храма общо е 1770 м², от които застроената площ е 135 м² и незастроена 1635 м².
Издигат я с три кубета. Молитвеният салон е покрит с голямо дървено кубе, което е "поставено" върху квадратна основа. Другите две са по-малки и са над балконата част. Украсени с дърворезба, те и до днес не са загубили и част от красотата си.
Над входната врата на джамията е поставена паметна плоча от камък, изписана с калиграфски шрифт молитва от корана и която дава важни сведения за построяването на джамията. От двете страни все още ясно личат издяланите орнаменти върху каменните колони.

Молитвената зала се осветява от два пояса прозоречни отвори, като в горният те са кръгли.

Вътре над олтарното място – „михраб” (ниша, очертаваща посоката за молитва) - има друг останал от тогава надпис на арабски, който казва, че джамията е построена благодарение на помощта на кархадарларското население с отправена благословия към сръчните й майстори-зидари, и призовава, тя да бъде отворена денонощно за молитвите на вярващите.

Над михраба в квадратите са изписани традиционните наименования - от дясно на ляво Аллах и Мухаммед.

От предверието стълби отвеждат към балкона – „мафили”. Тъй като религиозните обичаи забраняват смесването на мъже и жени по време на богослужение, мястото на балкона (мафили) е определено като молитвено помещение за жените, младите невести и децата.

Атуф ХАШИМ (1894-1945), роден в с.Кара Дърлар /Черногор/

и неговият Шериятски документ от 13.09.1917 за длъжност МЮЕЗИН при джамийско настоятелство с.Кара Дърлар

През 1925г. джамията е напълно издигната и отваря врати за вярващите. Друго потвърждение за това е намереният между гредите на кубетата при възстановителният ремонт, румънски вестник "DIMINEATA" ("Утро") от 05 септември 1929 г., вероятно забравен от майсторите.

След изселването на голяма част от турското население през 1935 - 40 г. джамията запустява и през 1945 г. напълно замират функциите й.

През следващите години тя бива последователно използвана като складове за зърно, мандра, кръчма, железарски магазин, пункт за събиране на мляко, яйца, старо желязо.

През 1993 г. джамийското настоятелство предприема възстановителен ремонт на джамията. Подновяват се парапетите на балкона-мафили, поставя се минбер (подиумът със стъпалата от където имамът изнася проповед по време на тържествена молитва), изписани на арабски слова на пророка (хадиси), свещници, които да се палят на всички религиозни празници.

През м.април 1996 г. с Курбан Байрям и отправени молитви към Господ, храмът отново отваря врата за вярващите мюсюлмани.

През 2008 г. е направен основен ремонт на кубетата и облицовката им бе изцяло подменена. А през 2013-2014 г. е направена изолация и външно измазване.

Духовни служители:

След повторно отваряне вратите на молитвения храм, джамията започва да се обслужва от:

Юмер ходжа (Юмер ЕфраимовРаимов), роден 1929г., с.Искра - провежда петъчни молитви;
От 2015 г., джамията се обслужва от имам матип Бейзат ходжа (Бейзат Зюлкяр Реджеб), род.1962 г., с.Черногор. Завършил Мюсюлманската школа към Главно Мюфтийство за имами в село Устина, Пловдивско. След това придобива и допълнителна квалификация в училище за имами "Ейтим меркези", гр. Текирдаа, Турция. През лятната ваканция организира курс за обучение на мюсюлманските деца. Освен на дуи и текстове от корана, той ги учи на ценностна система и възпитание.

Духовни служители:

След повторно отваряне вратите на молитвения храм, джамията започва да се обслужва от:

Юмер ходжа (Юмер ЕфраимовРаимов), роден 1929г., с.Искра - провежда петъчни молитви;
От 2015 г., джамията се обслужва от имам матип Бейзат ходжа (Бейзат Зюлкяр Реджеб), род.1962 г., с.Черногор. Завършил Мюсюлманската школа към Главно Мюфтийство за имами в село Устина, Пловдивско. След това придобива и допълнителна квалификация в училище за имами "Ейтим меркези", гр. Текирдаа, Турция. През лятната ваканция организира курс за обучение на мюсюлманските деца. Освен на дуи и текстове от корана, той ги учи на ценностна система и възпитание.