Документи и справки
Също така във Вискьой са живели и черкези (кавказки планинци), преселени в България през 1864 год., които след Освобождението напускат масово нашите земи, заради нетърпимостта, която създават към себе със непрекъснатите грабежи и злини над останалото население.
1902 г.
.............................................................................................
Русе,14 юли 1868 г.
Разпис на благотворителна помощ, която са подарили някои от благосъстоятелните жители на Тутракан, за купилото на иглени пушки, с които ще се въоръжат първите редифски табори във вилаета.
....От Вис (Царев дол) 364 гроша, от Чауш махалеси (Софийци) 364 гроша, от селото Диван Юсуф (Красногор) 728 гроша...
В.Дунав,Русе,г.ІV,№293,14 юли 1868.
- редиф - запасни войници
- виляет - голяма административно-териториална единица
документ № 5
Извлечение от османските регистри за домакинствата (хане)
и жителите по етнос във Вискьойска община, Тутраканска каза
Старо преброяване Ново преброяване 1870 година
села | ханета домак. | турци | всичко | ханета домак. | турци | цигани мюсюлм | всичко |
Хадър сепахи Чауш (Софийци-заличено 1956г.) | 20 | 77 | 77 | 27 | 69 | 9 | 78 |
Диван Юсуфлар (Красногор-заличено 1949 г.) | 22 | 45 | 115 | 38 | 144 | 2 | 146 |
Кара Хадърлар (Черногор) | 25 | 158 | 158 | 45 | 161 | 6 | 167 |
- хане - домакинство
- каза - околия
имуществено състояние на селското население ,
разпределено средно на хане и по села - 1873 година
села | ханета старо пребр. 1866г. | ханета ново пребр. | поземлена собств. в дюнюми | овце и кози общо: | крави и биволици общо: | впрегатен добитък общо: | сгради и дворове в дюнюми | печалба на еснафите в грошове |
Дели Юсуфлар (Красногор) Кара Хадърлар (Черногор) | 22 25 | 38 45 | 72,8 82,0 | 2,7 23,5 | 1,1 3,2 | 2,7 7,1 | 40 413 | 1750 2000 |
- хане - домакинство
- дюнюми - мярка за повърхнина,равна на 920 кв.м
Митинги и протести на земеделците от Тутракан и околията, организирани от Народната партия,
против закона за десятъка
В.Мир, София, №781, 27 януари 1900
О Б Я В Л Е Н И Е № 4235
- Нива 8 дек. в земл. на с.Кара-Дърларъ, местн. "Арманлъкъ", при съседи Чолакъ Ахмедъ и могила оценена 80 л.
- Нива 6 дек. същото земл., местн. "Козлашъ" при съседи: Панка Махмудовъ и Узуноолу оц. 60 л.
- Нива 8 дек. същото земл., местн. "Кара Салъкъ", при съседи: Хаджи Сюлюшъ и пътъ оценена 80 лева.
- Нива 9 дек. въ земл. на Дели Исуфларъ, местн. "Дузъ-Екинликъ", при съседи: Исмаилъ Гювя оценена 90 лева.
Ако проданьта се състои същата ще е открита 24 часа за наддаване 5 на сто, което, ако последва, продажбата ще се продължи до 5 часа после обедъ въ следующия присъственъ день.
Съд. Приставъ: П. Ангеловъ
- Нива 6,6 дек. въ землището на с.Кара Дърларъ, местн."Къзлачларъ" съседи Ахмедъ Х.Ахмедовъ, Али Мусовъ, Мехмед Хасанолъ, Махмудъ Х. Сюлюшевъ оценена 132 лева.
- Нива 10 дек., въ землището на с.Ахматларъ, местн."Коваклъкъ" съседи Али Ефенди, Узунъ Реджебъ, път оценена 200 лева.
- Нива 17 дек. въ землището на с.Касамларъ, местн. "Далакъ Дермени" съседи път, Хатибъ Ахмедъ, път, плетъ оценена 340 лева.
- Къща въ с.Касъмларъ с къшла и дворно място 3 дка. покрита с керемиди и един дам покрит съ слама съседи: Али Исмаилъ Кепозъ, Османъ Алишъ Кьосе, Ганка Жекова, път оц.200 лева.
гр.Тутраканъ, 26 априлъ 1910 год.
Съдебенъ Приставъ: П.Ангеловъ
(поместена обява във вестник "НАПРЕДЪКЪ")
О Б Я В Л Е Н И Е №34
с.Д.-Исуфларъ, 25 октомври 1911 г.
Първоначална оценка за четиритяхъ години е 480 лева а исканя залогъ е 5 %. Господа конкурентите да се съобразяват съ чл.11 - 14 отъ закона за обществените предприятия.
Поемните условия могатъ да се видятъ въ всеки присъственъ денъ и часъ въ помещението на Вискьойското общин. управление.
Секретарь: Г.Т.Казасовъ
зърнени храни и др.земеделски потреби от населението
във Вискьойска община,Тутраканска околия при отстъплението от Добруджа
отвлечени от румънските военни власти и загинали в Молдова
с.Вискьой,25 май 1918
Име и презиме на умрелите и убитите в Молдова | От кое е село | умрели | убити |
Махмуд Ходжа | с.Карадърлар | 1 | - |
Векрия Вешалов | *** | 1 |
|
Али Чауш Салиев | с.Саръгьол | 1 |
|
Бейсал Узун Юсеинов | *** | 1 |
|
...бил " Асанов | *** | 1 |
|
...бил Али Чаушев | *** | 1 |
|
Сали Край Юсеинов | *** | 1 |
|
Етем Зекериев Саровлу | с.Чауш махле | 1 |
|
Димитър Колев Ковачев | *** | 1 |
|
Веско Калчев | с.Вискьой | 1 |
|
Христо Проданов | *** | 1 |
|
Стоян Пенев Юрданов | *** | 1 |
|
Димитър Вълчев | *** | 1 |
|
|
ВСИЧКО: |
13 |
|
Председател : /п/ [не се чете]
За секретар бирник: /п/ [не се чете]
документ № 13
Числеността на населението в селищата
във Вискьойска община, Тутраканска околия
селище | 1888г. | 1893г. | 1900г. | 1905г. | 1910г. | 1938г. | 1941г. |
Вискьой (Царев дол) | 334 | 344 | 451 | - | 584 | 548 | 612 |
Дели-исуфлар (Красногор) | 420 | 445 | 508 | 596 | 756 | 713 | 166 |
Кара-дърлар (Черногор) | 432 | 415 | 461 | 493 | 536 | 622 | 310 |
Саръгьол (Търновци) | 436 | 610 | 417 | 408 | 446 | - | 265 |
Чауш махле (Софийци) | 209 | 223 | 198 | 218 | 224 | 295 | 151 |
Община Вискьой (Община Царев дол) | 2 423 | 2 516 | 3 753 | - | 2 545 | 1938 | 1 934 |
Издание на БАН
- http://morskivestnik.com/mor_kolekcii/karti_i_locii/images/karta_25092010b.jpg
документ № 14
Население по етническа принадлежност към 1 май 1940 г.
Вискьойска община
румънци румънски и аромънски колонисти българи турци емигрирали
всичко "мак." "Рег.","Бес." турци
567 453 436 17 282 138 782
57% 28% 14%
- "Мак." - македонци от територията на Румъния преди І Световна война
- "Рег"- регацени или румънски колонисти от територията на старото кралство
- "Бес"- бесарабчени от Бесарабия
Вх.№562/ 2.ХІ.1940
До Господина
КМЕТА
на с.Висъ-кьой
на Приемателната комисия:..................
Главна Дирекция на Народното Здраве
ГРАНИЧНА ЗДРАВНА СЛУЖБА - гр.Добрич
ЗДРАВНА БЕЛЕЖКА
Получават свободенъ пропускъ лицата отъ тая група за село Висъ кьой дето ще трябва да бъдатъ подъ наблюдение отъ месния здравенъ органъ за срокъ отъ 14 дни считано отъ 27.ХІ.1940 г.
(Д-р А.Емануиловъ)
С В Е Д Е Н И Е
на 10.ХІ.1940 г. при приемателен пункт гр.Силистра от с.Горни Саригьолъ за с.Вискьой
33 - кози
8 - коне
8 - магарета
Д-ръ Костаковъ
коне говеда овце магарета
с.Висъ Кьой (с.Царевдол) - 123 41 1 418
с.Чауш махле (с.Софийци) - 20 10 159
с.Кара Дърларъ (с.Черногор) - 39 16 180
с.Дели Исуфларъ (с.Красногор) - 24 6 413 2
с.Саръгьолъ (с.Търновци) - 85 13 589
с.Антимово - 83 25 617
__________________________________________________________________________
374 111 3 368 2
Проблемите с преселниците са различни. Срещат се писмени протести против несправедливо, според жалбоподавателите, обезпечаване на хора със земя. В едно заявление, подписано от 12 души от с. Сансанлар (с.Зафирово), Тутраканско се протестира против такова несправедливо оземляване от местни власти за облагодетелстване на интимна основа. Селският морал по това време не може да приеме този факт. Затова и заявлението е силно емоционално. Случаи като тоя “убиват вярата в право и ред” - пишат жалбоподавателите.
Неуредици идват и от противоречия между различните власти. В Ахматарската община кмета се противопоставя на решения на комисията по настаняване на преселниците от Северна Добруджа. Писмата до Областния директор с подобни оплаквания свидетелствуват за нарушения на определения ред на настанявания, на самоуправство, а това в крайна сметка води до разочарования в потърпевшите от властта.
документ № 15
Старите наименования на селата, преименувани с МЗ през 1942 г. след подписването на Краьовския договор и преминаване на Южна Добруджа в пределите на България
1. гр.Главиница – с.Асват кьой
2. с.Черногор – с.Кара Дърлар
3. с.Красногор – с.Делисуфлар
4. с.Софийци – с.Чауш махала
5. с.Царевдол – с.Вискьой
6. с.Търновци – с.Сарж Гьол
7. с.Антимово - с.Кузгун
8. с.Шуменци - с.Дайдър
9. с.Зафирово – с.Сарсънлар
10. с.Дунавец – с.Спанчов
11. с.Малък Преславец – с.Кадъ Кьой
12. с.Коларово – с.Арабаджилар
13. с.Пожарево – с.Български Косуй
14. с.Осен - с.Касъмлар
15. с.Варненци – с.Денизлер
16. с.Шуменци – с.Дайдър
17. с.Калугерене – с.Хаджиолар
18. с.Нова Черна – с.Тюрк Смил
19. с.Подлес - с.Сърджилар
20. с.Сокол – с.Тата Атмаджа
21. с.Ножарево – с.Пътраклии
22. с.Ситово – с.Доймушлар
23. гр.Кубрат - с.Балбунар
24. гр.Дулово - с.Акадърлар
26. с.Голебина – с.Атмаджа
27. с.Професор Иширково – с.Кочина
28. с.Брадвари – с.Балтаджи Еникьой
29. с.Алеково – с.Гюлеркьой
30. с.Попкралево – с.Гюргенджик
31. с.Брестовене – с.Караач
32. с.Брестак / Сс / - с.Малък Караач
33. с.Каменци / Сс – с.Кайрак
За по-вече информация вижте картата на Южна Добруджа от 1940 г.
П Р О Ч Е Т И !!!
І. САРЪГЬОЛ - ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ: Село САРЪГЬОЛ, Бабадагско е заселено подир руско-турската война 1828 - 1829 г. на мястото на по-старо българско село, чието население не сварили. Имайки свои черкви и училища още по онова време, пропити от силно национално съзнание, калени в борбата за еманципиране българите в духовно отношение от гръцката патриаршия, те са запазили българския си характер до ден днешен. |
|---|
- Български топоним....................
- Област.....................................
- Община ...................................
- Днешно румънско име................
- Транскрипция...........................
- Име на българската църква там
- Имена на други български
- Имена на личности....................
Тулча
Бейдауд Бабадагско
Sarighiol de Deal
Саръгьол де дял
Св. Св. Костантин и Елена 1880
Българска община
Иван Бобев (1860 - 1885), български офицер, герой от Сръбско-българската война, роден в 1860 в Саръгьол</ref>
ІІ. НАУЧНА ЕКСПЕДИЦИЯ В ДОБРУДЖА, 1917 г.
Доклади на университетски и други учени
Дял втори. СТАТИИ ОТ СБОРНИК „ДОБРУДЖА”. География, история, етнография, стопанско и държавно-политическо значение”. ( Издание на Съюза на българските учени, писатели и художници. София, 1918. )
7. Стоян Романски
НАРОДНОСТЕН ХАРАКТЕР [1]
ІІІ. БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО МАЛЦИНСТВО В ДОБРУДЖА
Д-р ист. н. Йордан Колев
ІV. ВЪТРЕШНАТА ДОБРУДЖАНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ (ВДРО) 1923 - 1940
Любомир Златев
