За името на селото

ЧЕРНОГОР /Кара Дърлар/

По отношение имената на селото:

1. Карахъзърлар (Karahizirlar), 1530 г.

Ако разчленим името на съставните му части, ще се получи следното: от кара, тур. kara, което значи черен, с тъмна кожа, а още значи и намръщен, лют. Наставката лар, тур.-lar означава множество и се слага към родови имена. Остава средния компонент дър, тур. dir. Такава дума в турския език няма.

Затова на помощ ни идва по-старото записване на Карахъзърлар (Karahizirlar), 1530 г., което етимологически можем да изведем от предиме и име на Кара Хъзър `Мургавият Хъзър` и като прибавим наставката -лар се получава в превод `мургавите Хъзърци`. Арабската форма на името е Hidir, но в персийския преминава в Hizir.

2. Карахъдърлар

Понеже персийските форми са по-старинни, то и името Карахъзърлар е спомената през 1530 г. По-късно започва употребата на арабските форми и тогава формата на името на селото придобива вида Карахъдърлар.

3. Караадърлар

Твърде често фонемата "х" се обезвучава и изчезва при обикновената реч, то формата се изменя на Караадърлар и

4. Карадърлар

След едно стягане на аа>а идва до Карадърлар.

5. Черногор 1942 г. - гъста, сенчеста гора, където слънцето не прониква.

Така името на селото постепенно преминава от:

Карахъзърлар - Карахъдърлар - Караадърлар - Карадърлар - Кара Дърлар - Черногор

(Информацията е от книгата на Стефан Андреев, Ст.Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-началото на XX век.С., 2013, с.241)

КРАСНОГОР /Дели Исуфлар/

По отношение имената на селото:

1. Диване Юсуф куюсу /Divaneyusuf kuyusu/, 1643г.

Може да се предположи, че селището е взело името на първия заселник или тимариот, който го е владял по това време като тимар.Името представлява турски изафет от ІІ вид. За това говори третата съставка куюсу, което значи село. В изафет минават съчетания, които изразяват притежателност.

А първите две съставки са от предиме и име. Първата част диване е от арабското дивана /diuana/ и значи `бесен, бесноват`, но и още `блажен`. Втората част е личното име на Юсуф, от арабското Iusif, което отговаря на древноеврейското име Йосиф, бащата на Исус Христос. В цялостен превод това име значи `селото на бесния Юсуф`.

2. Диване Исуфлар /Divaneyusuflar/, 1659 г.

Тук турската наставка -лар /lar/изразява множество. Със нея се съставят родови имена. В превод `Бесните Юсуфци`- т.е. наследниците на бесния Юсуф.

3. Дели Исуфлар /Deli Yusuflar/, 1880 г.

В това име намираме семантична близост с по-старите, като първата съставка /предимето/ този път е дели, тур.deli, което значи `буен, луд` - синоним на диване `бесноват`. Втората част /вж. горе/ значи `Юсуфци`. Цялостен превод - буйните Юсуфци, /селото на/ буйните Юсуфци.

4. Дели Исуфлар, 1892 г.

Същото като краен превод, с едно малко видоизменение от фонетична гледна точка. То се изразява в дейотация и делабиализация на y>и.

5. Красногор, 1942 г.

По формата си името означава прилагателно, от по-стар топоним *Красна гора, от прилагателното красно `красиво, хубаво`.

Така името на селото постепенна преминава от:

Диване Юсуф куюсу - Диване Исуфлар - Дели Исуфлар - Красногор

(Информацията е от книгата на Стефан Андреев, Ст.Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-началото на XX век.С., 2013, с.162)

Езикова съпоставка на имената на двете села ЧЕРНОГОР и КРАСНОГОР

В езиковедско отношение името Красногор е рядък случай на бинарна опозиция, чиито противопоставящи се адективни компоненти са включени в двуставни названия: